Опасни товари
В логистичната практика съществува разделяне на стоките по видове. Най-общата класификация може да се нарече разделянето на общи, извънгабаритни, термични и опасни товари. В тази статия ще разгледаме последния вид товар – опасни товари.
Какво е опасен товар?
Опасен товар е товар, който е потенциално опасен за околната среда и хората, намиращи се в близост до него. Историята познава случаи, когато „опасно вещество“, транспортирано неправилно, прави превозно средство или транспортна единица (контейнер) неизползваеми, като по този начин уврежда околната среда.
Такива товари изискват стриктно спазване на стандартите по време на организацията и изпълнението на транспорта. В противен случай съществува повишен риск товарът да стане неизползваем, както и да нанесе непоправими щети на околната среда и хората, обслужващи транспортирането му.
Към днешна дата специалистите са определили списък на всички опасни товари, който включва повече от 3000 позиции.
За удобство на класификацията според нивото на опасност товарите се разделят на класове.
Клас 1 – взривни материали.
Клас 2 – Сгъстени газове.
Клас 3 – запалими течности.
Клас 4 – запалими вещества и материали.
Клас 5 – окисляващи вещества.
Клас 6 – отровни и заразни вещества.
Клас 7 – радиоактивни вещества.
Клас 8 – разяждащи и корозивни вещества.
Клас 9 – вещества, които имат по-ниска степен на опасност и не са причислени към предишните групи.
Освен принадлежност към клас, опасният товар се обозначава с уникален четирицифрен код (кодът на Организацията на обединените нации – ООН), като може да има и подклас.
Например монометиланилин: клас 6, подклас 6.1, код на ООН 2294.
Друг пример е живак, клас 8, код на ООН 2809.
Всички етапи от логистичната верига за работа с такъв товар, започвайки от заявката за изчисление, изискват задължителното присъствие на класа на опасност и UN кода в описанието на заявката.
Товарите, които са най-трудни за транспортиране
Въз основа на практиката на превоз на товари, товарите от 1-ви (експлозивни вещества) и 7-ми клас (радиоактивни вещества) са сред най-проблемните.
Това включва декларацията
за опасни товари (Декларация за опасни товари или накратко DGD). Този документ съдържа описание на товара, неговите физически характеристики, клас на опасност, UN код и друга информация. В морския транспорт, като се вземе предвид DGD, се извършва първоначалната координация на превоза на товари.
Освен това на пътните листове има и обозначения, че товарът е опасен.
Кой превозва опасни товари?
Опасните товари се транспортират от фирма превозвач, която има съответното разрешение за работа с такива товари. В случай на автомобилен транспорт, разрешението трябва да бъде получено от фирмата и шофьора, който ще превозва товара.
Освен това на водача трябва да бъде предоставена документация, която нарежда действия в случай на извънредни ситуации.
В случай на други видове транспорт трябва да се получи разрешение от съответния превозвач.
Спецификата на превоза на опасни товари
. Спецификата на превоза на опасни товари се свежда до необходимостта от съгласуване на възможността за такъв превоз с всички превозвачи и собственици на инфраструктурата, където товарът ще бъде претоварен.
В същото време често са възможни такива ситуации, когато превозвачът ще може да приеме товара за транспортиране, а консолидационният склад няма разрешение за съхранение на опасни товари. Същото важи и за морския транспорт (превозвачът приема товара за превоз, но транзитното пристанище не може да го приеме).
При въздушен транспорт товарът може да не бъде приет поради бордовите устройства на самолета.
Работа с опасни товари
Въз основа на горното работата с опасни товари трябва да започне с определен временен резерв. Много повече, отколкото за превоз на обикновени генерални товари. Това време ще е необходимо за координиране с всички (!) участници в транспортната верига.
Участници във веригата означава всеки превозвач, точка за претоварване (летище, пристанище или жп гара).
В моята практика се опитвам да науча възможно най-много информация, така че не се колебая да задавам много въпроси на представителя на превозвача.
Разбира се, такъв транспорт трябва да бъде поверен на сертифицирани професионалисти. Това ще даде гаранция за адекватна работа, както и избягване на законодателни неудобства. В допълнение към международните стандарти, има регионална правна рамка, която трябва да бъде позната на местните специалисти.